Председател: Стефан Командарев – режисьор, сценарист и продуцент, носител на наградата “Златна роза” 2014 г. за филма “Съдилището”,

и членове:

Антония Ковачева – филмов критик, директор на Българска национална филмотека,

Киран Коларов – режисьор, сценарист и продуцент,

Красимир Андонов – оператор и

Янина Кашева – актриса.

Присъди следните награди:

Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър пълнометражен филм

се присъжда на филма “КАРЪЦИ”, продуцент “Про Филм” – Асен Владимиров, сценарист и режисьор Ивайло Христов, оператор Емил Христов.

За достоверен разказ за духовната самота и житейска безизходица на младия човек в България. Силно актьорско присъствие и визуални решения.

Специалната награда на град Варна се присъжда на филма “СЕМЕЙНИ РЕЛИКВИ”, продуцент “Гала филм” – Галина Тонева и Кирил Кирилов,

сценарист и режисьор Иван Черкелов, оператор Рали Ралчев.

За всеотдайността, таланта и кинематографичния перфекционизъм във всички елементи на филмовия разказ.

Специалната награда за телевизионен филм се присъжда на филма “БАРТЕР” – продуцент БНТ/АРС ДИДЖИТАЛ, сценарий Юрий Дачев и Атанас Киряков, режисьор Атанас Киряков, оператор Иван Тонев.

За умението да постига емоционално въздействие със аскетични художествени средства.

Наградата за най-добър режисьор се присъжда на Камен Калев за филма “С ЛИЦЕ НАДОЛУ”.

За майсторския подбор  и работа с професионални и непрофесионални изпълнители при изграждането  на автентичен и вълнуващ разказ.

Награда за най-добър сценарий се присъжда на Марин Дамянов за филма “СЪБИРАЧ НА ТРУПОВЕ”.

За неординерната гледна точка към характерни персонажи от покрайнините на живота.

Наградата за операторско майсторство се присъжда на Веселин Христов за филма “ЖАЖДА”.

За майсторска работа със светлината и визуалните решения,  чрез които създава усещане за суша в средата и хората, които я населяват.

Наградата за най-добра женска роля се присъжда на Елена Телбис за ролята й във филма “КАРЪЦИ”.

За цялостно изграден образ със силно и запомнящо се присъствие.

Наградата за най-добра мъжка роля се присъжда на Стефан Денолюбов за ролята му във филма “ДОКАТО АЯ СПЕШЕ”.

За многопластово изградения образ на изхвърлен от конформисткото време талант.

Наградата за пълнометражен дебют се присъжда на филма “ЖАЖДА” в лицето на режисьора Светла Цоцоркова.

За ярък, оригинален и запомнящ се разказ.

Журито присъжда два Диплома за индивидуални постижения:

Диплом за музика на Калоян Димитров, за филмите “Виктория”, С лице надолу” и “Сняг” .

За убедителната драматургична роля на музиката в различни по жанр и тема филми.

Диплом на Клаудия Кардинале за великодушния жест  на една световна звезда към младото българско кино.

Журито за късометражни филми в състав:

Председател: проф. Станимир Трифонов – режисьор и продуцент и членове: Боряна Матеева – кинокритик и Николай Тодоров – режисьор.

 Присъди следните награди:

Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър късометражен филм се споделя между филма  “СИНЪТ”  – в лицето на режисьора Христо Симеонов, сценаристите Христо Симеонов и Деян Енев и оператора Веселин Христов.

За неподправената автентичност на кинематографичното наблюдение и умението с пестеливи детайли емоционално да внуши трагизма в битието на циганите.

И филма “ECCE HOMO” /Това е човекът/ в лицето на режисьора и сценарист Димитър Кутманов и операторката Флора Фечке.

За поразяващата експресия на черно-бяло изображение, което превръща една семейна драма в екзистенциална християнска притча без място и извън времето.

На 33 Фестивал на българския игрален филм ЗЛАТНА РОЗА бяха връчени и следните награди:

Награда на Съюза на българските филмови дейци – на филма “Семейни реликви”, реж. Иван Черкелов

Награда на гилдия Критика към СБФД – на филма “Каръци”, режисьор Ивайло Христов.

Награда на публиката – на филма “Каръци”, режисьор Ивайло Христов.

Награда на акредитираните журналисти – на филма “Каръци”, режисьор Ивайло Христов.

КРАСИМИР КРУМОВ – ГРЕЦ:  Най-добрите филми са почти безсловесни

Непубликуван разговор с Красимир Крумов – Грец, който е направен през 2010 г., за да бъде предаден на проф. Александър Янакиев във втори курс “Кинознание“ в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов“.

Идвам пет минути по-рано. По-добре малко по-рано, от това да закъснея. Качвам се на асансьора и натискам осмия етаж. Вратата в дясно, в края на коридора е тази към която се насочвам. Позвънявам и веднага ми отваря Красимир Крумов, който изглежда някака забързан и е забързан, защото утре заминава.

Ти си Васи нали?

Настани ме в хола срещу една внушителна библиотека. Донесе ми кашу и сокове. Разговорът започна веднага. Няма да мога да запиша началото и какъв точно въпрос съм му задала, но разговорът започна горе-долу по следния начин.

Аз принудително спрях да снимам осем години. Защото след като направих първите три филма (1989, 1991,1993) трябваше да си изясня това, което става и какво всъщност става: със света, с нас и с тази реалност. По това време имах покани да работя навън, тогава имаше интерес към Източна Европа и към нас, но аз отказвах, защото не знаех какво да снимам. Всичко се промени в живота на фундаментално ниво.

В България ли ?

В България. Ние снимаме в България. Ако едно нещо е значимо ако е универсално то достига и до другите хора, но мен ме интересува това което става тук с мен, със света край мен. Трябва време човек първо да навлезе, а после да се дистанцира. Тогава главният въпрос не беше пари или липсата на пари, толкова колкото липсата на идеи или по-скоро липсата на герои, на Героя чрез който аз да мога да се изразявам. Защото в първите три филма образа на интелектуалеца беше моето алтер его – този в киното, на психиатъра, човека на съвестта, на саморефлексията. Почувствах необходимостта да сменя героя, да разказвам за друг герой и през друг герой да видя света, затова минаха тези години и чак през 2001 г. започнах отново и това се случи след написването на тази книга (“Поезията на киното”), където избухнаха всички тези енергии и любовта ми към киното.

Което е логично, защото поради липсата на герой, всъщност творческият порив е излязъл под аналитично-теоритична форма?

Да, нали знаеш? Избива нанякъде. Всичко е въпрос на енергия и накъде тя ще избие, дали в една любовна история, дали в живота, дали в изкуството, дали в теория,. Ти знаеш, че когато Параджанов е бил в затвора и не са му давали дори да рисува, неговата творчерска енергия и гений избива в колажи. И така времето на тази рефлексия и книгата са една скоба, в която се изля огромно количество товрческа енергия, но паралелно с това аз събирах материал. Живях на село анонимно. Скрих се.  И донякъде този период съществува и до сега. Но не бива много да се говори, камо ли аз да си говоря за мойте неща. Въобще не обичам и въобще не мога.

Въпросът не е  да говорите толкова за самите творби, а по-скоро за това, което е довело до тях. Никой творец не си анализира творбите. При въпрос, примерно насочен към някоя картина на Пикасо, какво означава тя, той какво да отговори?  Но това е проблемен въпрос.

Това е проблем на рецепцията, твойта задача е да работиш в материала със средствата, който умееш и там да се изразяваш максимално истинно и максимално добре.

Оттук изниква въпросът за истинността и реалността.

Да, това е фундаментален въпрос. Трябва да разграничаваме истината, като една категория в съществуването, в битието.и художествената истина. Това са две различни неща, защото художествената истина се изразява чрез художествените средства, чрез материала. Значи, ако искаш да говориш истинно, ти говориш, като един оратор – директно. Когато питат Параджанов, дали неговите филми са измислица, той отговаря, че той доизмисля. Когато вземеш факта в реалния живот, това нищо не е, фактът се изплъзва. Той е неуловим. Медиите имат този проблем. Те живеят с илюзията, че предават репортажно истината т.е. фактите, но в следващия репортаж се оказва, че това не е така и събитието се гледа по друг начин. Трети репортаж – трета гледна точка. Един плурализъм на гледни точки, който е фалшив. Докато художествеността има за задача да претопи реалния факт и да го превърне в художествен факт и оттам той да стане истинен. Между другото много е интересна тази идея на Пазолини, винаги си я спомням, че единственият начин да се доберем до истината е чрез поезията, т.е чрез художествеността.

А киното тогава е…

Киното също, като всяко изкуство трансцендира реалността. Не можеш да я вземеш  така както е защото ако я вземеш така ставаш публицист и реалността става още по-енигматична. Трябва да я трянсцендираш, да я преработиш в нейната истина и тогава може да се получи нещо. Така илюзията на киното е: “Аз снимам живота!”. Това е загадъчно и тук трябва да се внимава. Какво означава “Аз снимам живота!”. Ти трябва да го преработиш, ти първо трябва да си в него, после трябва да му извадиш есенциите и после вече през средствата и през таланта да го пресъздадеш.

В опитите си да се постигне универсална истина, изглежда, че често се достига до еднозначност на идеите, а целта на киното не е ли да показва двузначност или многозначност, както всъщност е в живота?

Това вече за еднозначността е въпрос на стил. Въпрос на почерк. Кен Лоуч го прави по-директно, братя Дарден по друг начин, а Фелини по-иносказателно.

А това съзнателен изобор ли е на режисьора?

Има художествени закони, които или ги рабираш или не. Те не се учат. Това се нарича художествена мяра. Талантът е в това тези закони да са ти вродени. Например трябва да скриваш, да не показваш. Трябва чрез една малка част да разкриеш цялото. Има цяла редица художествени прийоми, които ти ползваш несъзнателно и инситнктивно. Според Иван Петров ръката сама рисува, а окото е само за контрол. Има вроден импулс. Не бива да сливаме науката, където властва разумът, разсъдъкът, принципите и формулите, с творчеството, което е енигма, където посредствеността не може да овладее правилата.

Без връзка ми изиква въпросът за мълчанието и то каква роля играе във вашите филми? Като за пример ще взема последния Ви филм “Светото семейство”, където в кулминационните моменти героите мълчат.

Ако го има бих се радвал, защото аз мисля, че филмът страда от прекалена сюжетност и прекалена вербалност. Ако го има е добре, защото киното е изкуство на мълчанието. Вербалното, както казват майсторите, трябва да е част от шума. Говоренето трябва да е част от цялата тази звукова партитура. С други думи ако превърнеш един филм изцяло в диаложен ти отиваш в друго изкуство. Ние се изразяваме главно чрез изображението, чрез поведението, чрез жестовете и чрез онези белези, които тайното битие оставя върху видимото. Най-добрите филми са почти безсловесни. Има много форми на говор. Много неща говорят, не само езикът. Киното дойде, когато езикът започва да свършва. Кинематографията идва в края на езика, когато езикът вече се е изчерпал. И се появява кинематографията, която се опитва да улови онези “говори” (на тялото, на природата) чрез поведението и психофизическите съответствия. Като снимаш една буря това поражда в зрителя някакави асоциации, някакви връзки се задействат в неговото съзнние и той го свързва това със себе си. Ето тук е мощта на киното. Както казва Бела Балаш, че тайната принадлежи на пейзажа, ритъмът на тълпите. Всички тези неща, които са недостъпни за други изкуства. Говорът е нещо на пети план. Мисля, че “Светото семейство” страда от прекалена вербалност, въобще киното там е малко, за жалост.

Очакваме вашите заявки за участие на: office@artinvision.bg

Към бюлетина на фестивала

На лицевата му страна е  включена визията на 100-годишния юбилей с автор Николай Тонков, известен с проекта Like.Bulgaria, а на гърба на медала е познатото лого на НФЦ на растерен фон от двуезично изписаното: Национален филмов център / National Film Center.

Медалът е с диаметър 40 мм и е изпълнен от посребрен месинг с оксидация. Тиражът е само 150 броя.

Пак във връзка с юбилейната година на българското кино, в началото на годината бе пусната в обръщение сребърна възпоменателна монета с вграден медальон 100 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО КИНО и бе валидирана пощенска марка, посветена на стогодишнината.

Експерти и професионалисти, между които Иван Попйорданов, Севда Шишманова, Мирослав Боршош, Диана Андреева, Галина Тонева, Божидар Манов, Мира Сталева, Анри Кулев и др., ще дискутират върху темите за мястото на бългаското кино в рамките на общата културна стратегия на България, икономическите показатели на аудиовизуалната индустрия, филмовите фестивали и тяхната устойчивост, навиците на домакинствата в сферата на културата, дигитализацията на филмовото наследство и др.

Провеждане:

9 и 10 октомври 2015, конферентна зала 2 на хотел “Черно море”

Всички интересуващи се са добре дошли на щанда на ТВОРЧЕСКА ЕВРОПА МЕДИА: от 6 до 10 октомври във фоайето пред зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна.

Четири от филмите на фестивала са подкрепени за своето развитие от програма МЕДИА:

ЖАЖДА (2015, режисьор Светла Цоцоркова), СЕМЕЙНИ РЕЛИКВИ (2015, режисьор Иван Черкелов), ВИКТОРИЯ (2014, режисьор Майя Виткова) и ЗАЩО АЗ? (2015, режисьор Тудор Джурджу).

Повече за ТВОРЧЕСКА ЕВРОПА МЕДИА на: www.creativeeurope.bg

През изминалата учебна година 2014 -2015 музикалният терапевт на “Карин дом“ работи с 20 деца с различни състояния, сред които от аутистичния спектър, синдром на Даун, забавяне в общото развитие, говорни проблеми, сензорни дефицити, хиперактивност. За тези месеци някои от децата показват стабилиризиране на състояниято, развитие в експресивната реч, адекватно изразяване на различни емоции посредством музикалните елементи като ритъм мелодии, хармонии и др., намалява се стреса, подобряват се комуникативните и когнитивните способности.

На база на постигнатите до тук резултати в “Карин дом“ вярват, че музикалната терапия покрива поставените терапевтични цели и ги мотивира да разширят дейността като се обединяват в работата с физиотерапевтите и работят с деца с детска церебрална парализа и двигателни затруднения. Въвеждането на музиката допринася за създаване на по-приятна и лека атмосфера, подобрява двигателните функции и под формата на игра с музика и песни се извършват физиотерапевтични упражнения.

Средствата от продажбата на плакатите и каталога на фестивала ще дарим за закупуването на музикални инструменти за специални деца, с които ще направим музикотерапията още по-забавна и ефетивна.

Надяваме се повече хора да помогнат. Резултатът от тази кампания ще обявим по време на закриването на фестивала.

Фондация “Карин дом“ е неправителствена организация, основана през 1994г. от Иван Станчов , по това време посланик на България във Великобритания и Ирландия и след това министър на външните работи.

Център „Карин дом“ работи в няколко основни области:

• Предоставя услуги на деца със специални нужди и техните семейства, за да предотврати изоставянето на децата в институции и за да им помогне да се интегрират в обществото;
• Разпространява добрите си практики като провежда обучения за специалисти от цялата страна и чужбина, а наред със специалистите подкрепя, консултира и обучава и родители на деца със специални нужди, за да могат сами да подпомагат развитието ан децата си.
• Инициира и участва в застъпнически кампании, за да променя политиките за деца.

Специалистите работят с деца с различни диагнози и състояния от 0 до 7г., сред които: деца с физически, умствени и множествени увреждания,  с нарушения от аутистичния спектър, с поведенчески проблеми и обучителни трудности.

В периода от създаването  Фондация “Карин дом“ е подкрепила повече от 1500 деца и техните семейства като им е предоставила услуги, консултация и терапия. Само през 2013 г. в програмите на “Карин дом“ са приети нови 149 деца (99 от Варна, 49 от страната и 1 от чужбина). За същата година общият брой на децата, които са били подкрепени  е 289.

Карин дом се е доказала и развила като най-големия център в Източна България, който предлага достъп до комплексни социални услуги за деца  от Варна, региона и чужбина.

За повече информация за “Карин дом“: www.karindom.org

В залите на градската художествена галерия “Борис Георгиев” ще бъде подредена изложбата “АВТОРИ И ПЛАКАТИ – 100 години българско кино“, която представя в една широка информационна палитра плакати към 100 български филма и техните автори с кратък биографичен текст.

В експозицията са включени български филмови плакати, между които тези за филмите “Осъдени души“, “Дами канят“, “Бон шанс, инспекторе“, “Любимец 13“, “Матриархат“, “Горе на черешата“ и др.

Сред авторите на плакатите са художниците Александър Поплилов, Христо Алексиев, Александър Сертев, Ралица Станоева, Божидар Йонов, Александър Балкански, Вени Кантарджиева, Сиемон Кръстев и др.

Времевата рамка на експозицията обхваща периода от началото на 30-те до края на XX век – десетилетия, наситени с филмови премиери, обичани и популярни филми.

Откриване:

2 октомври 2015 година, Градска художествена галерия

Втората изложба “100 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО КИНО“ вече бе показвана пред публиката в Стара Загора, по време на Варна фото фест, в Народното събрание, Нов български университет и зала “Средец” на Министерство на културата в София. Тя е създадена отново във връзка с юбилея на българското кино и показва малко познати моменти от снимачните площадки на класически български филми. Документалният й характер ще върне зрителите години назад, ще ги срещне с любими актьори, оператори, режисьори.

Благодарение на острото око на фотографите, работили като част от продукциите и внимателната грижа на Българската национална филмотека, до нас са достигнали интересни снимки, част от които ползвани за реклама от българска кинематография (до 90-те години на миналия век), а днес са ценен архив и мил спомен.

Откриване:

5 октомври 2015 година, Фестивален и конгресен център